ULTIMII REGI RĂZBOINICI DIN EUROPA

EPISOD NOU ÎN FIECARE MIERCURI DE LA 22.00

Руните – тайни знаци

Руните, мистериозни символи, които познаваме от игрите, приказните истории и фентъзи книгите, идват от средните векове, от студените земи на викингите. Ползвани са, в груби линии, от втори до 13-и век. Руните са издълбани на дървени плочки, пръчки, дървета и камъни (хартията достига до севера относително късно), както и върху ежедневни пособия и амулети. Повечето от краткотрайните носители били унищожени, така че останали рунически писма са предимно върху метал и камък. Според легендата, изкуството на писането на руни било дадено на хората от бог Один. Руните се специфична азбука, в която всяка буква има допълнително символично значение. С тях са пишели поезия, но също – ако буквите се ползват със символното им метафизично значение, можели да се правят магически заклинания. Вярата в силата на руните била част от религията. Руните можели да защитават, да пращат заклинание за лош късмет на враговете и да спомагат за успех във войната или в любовта.

За да боравиш с руните, трябвало да познаваш отделните знаци, тяхната магическа стойност и способите на рисуване с кръв и боя. Умението да правиш правилна комбинация от знаци (последователността, броя и повторенията им) изисквало задълбочено образование и значителни дадености. Например, на един амулет от Линдхолм, намерен през 1840-а, някой бил изписал следните руни: „Аз, вождът на пламето, наречен Сауилаг, aaaaaaaaRRRnnnxbmuttt, светейшество.”

Руническата азбука (futhark) наброявала 24 знака от трети до девети век, а по-ранната й версия (от девети до тринадесети) – 16 знака. Самата дума „руна“ (тайна, шепот, съвет) влязла в европейските езици едва през 17-и век. Преди това, учени, пишещи на латински, не се отнасяли с тях с такава сериозност, че да се оптиват да ги разбират. Те били езическа магия.

Правилата за ползване на азбуката били различни от тези в централна Европа. Разликата била в това, че когато се ползвали за пръв път, можело да се изписват от ляво на дясно или обратно, и ако имало много редове, всеки от тях можел да бъде различен. Понякога се добавяла цялата азбука, за да се подсили магията. Писмеността се развила минимално до 14-ти век. Дори норвежките селияни ползвали руническите символи и ги дълбаели на характерни места по земите си. Най-често това били ковачите, които били най-изкусни.